Лешница е едно от селата, намиращи се на територията на област Ловеч и административно принадлежащо към едноименната община. За запознатите с географското положение на страната ни не е трудно да познаят мястото на селото – северна България. Планинският район на селото е предпоставка за развитието на туризъм, но това важи и за всички останали градове и села. Независимо дали са малки и големи, това предполага чист въздух и красива природа. Освен това селото има и жп гара,която е част от маршрута по линията Троян – Левски. Алаединер е старото име на селото поне по времето на османското нашествие – за това свидетелства един документ от периода 1877-78-ма година. Преводът на този термин означава човек, който чрез борбени действия повдига духа на останалите. През уречения период в селото живеят само хора от турски произход. Но през 1877-ма идват и първите български заселници – за това спомага много и забягването на голяма част от турците.
Българите, за които Лешница се явява новото им местоживеене, са предимно от Троян и Шипково. Там, както и на редица други места в страната, къщите са опожарени в резултат на действията на турските башибозушки отряди. Иван Марковски официално бива назначен за първия български кмет на селото веднага след Освобождението. Той може да се похвали и с активна революционна дейност преди да настъпят мирните за страната ни времена. От махалите на Троян и близките до него села продължава напливът от български граждани, като това продължава поне още 15 години – до 1892-ра. Чак до 1937-ма година селото се числи към Троянска околия, което само засилва усещането за неговия чисто троянски облик през посочения период. Така селото, което в продължение на много години е турско във всеки един аспект, най-вече от гледна точка на населението, успява да направи пълен преход и да се преобразува в българско населено място. По този показател населеното място едва ли има много еквиваленти. Но похвалите не се ограничават до тук, а продължават с подробност за периода 1902-1904-та година. Българите съумяват да изградят свой собствен православен храм, а тогова се намират в селото от едва двадесет години.
Храмът на Лешница е кръстен на един от най-известните ни светци, а именно – Иван Рилски. Той остава покровител на селото, като през 1904-та година се извършва и освещаване на православния храм. Цялостното зографисване и реставрителните работи на църквата завършват през 2004-та година. Тогава храмът отбелязва своя стогодишен юбилей. С тежката и отговорна зачада да изографиса храма се нагърбва Иван Мутафов. Родом от село Черни Осъм, той е един от най-известните зографи в страната и освен това развива и други дейности. В Троянския край Мутафов изографисва и други църкви освен тази, а много хора вероятно го познават и като преподавател във Великотърновския университет. Построяването на храма става възможно благодарение на средствата, които отделят заможните хора от селото. Те почитат своите корени и сто години по-късно пак хора именно от тази среда даряват средства за зографисването. Освен това се включват и доста от хората с по-малки финансови възможности от селото, а и Областната управа на Ловеч и Дирекцията по вериозповеданията.
